Месечни архиви: юни 2011

VarnaLab беше официално учредена

Както бях писал преди няколко дни, разбрах че във Варна ще се създава VarnaLab по подобие на софийската initLab и бях много щастлив от това. Във вторник в офиса на на East Interactive щеше да се проведе втората среща на групата ентусиасти, които бяха заявили желание да участват. Като се има предвид първата среща и дискусията онлайн, се очакваше на събитието да има доста хора, като най-важният въпрос беше първоначалното събиране на сумата, която да покрие първите разходи на бъдещия лаб. Както знаем в интернет на думи всички са много силни и това, че онлайн бяхме събрали достатъчно пари, не означаваше, че същото ще се случи и реално като се видим.

Тръгнах за срещата много ентусиазиран, но и с една идея на песимистичност, защото при първи срещи с доста на брой хора не всичко е розово. От цялата група познавах само едно момче, което още повече ме глождеше … ами ако всички други са някакви изперкали типове с големи очила, рошави коси и говорещи само в шестнайстичен код? Ами ако не се съберем и 10 човека, дали хубавата идея няма да отиде по дяволите?

Има още

Какво се случи на eAcademy и приятели

Вчера се проведе форумът eAcademy и приятели, за който получих любезна показа от Superhosting, за което им благодаря. Въпреки това нямаше как да присъствам, но можех да предоставя пропуска си на някой друг, ако желая. Реших да попитам  Тихомир от mladmarketing.eu дали е заинтересован, като той прие с радост. В замяна обеща да сподели какво е видял на форума и сега публикувам неговата гледна точка за това какво се случи на eAcademy и приятели.

Има още

Да кажем на добър час на Varna Lab

Преди известно време разбрах, че се е събрала група ентусиасти, които мислят да направят варненско крило на софийския init Lab, или казано по конкретно Varna Lab.

Следя развитието на init Lab в София почти от неговото създаване, и не веднъж съм съжалявал, че не мога да съм част от него и да ходя на сбирките им. За това новината за Varna Lab искрено ме зарадва. Но какво всъщност представляват тези Lab-ове? Ще си позволя да цитирам приятелите от София:

„Какво е init Lab? Строителна площадка. Нито (много) повече, нито (много) по-малко. Иначе казано място за изграждане. Място, където се изграждат характери. Място където се изграждат умения. Стъпва се на основата от знания, в стремежа да се прилагат тези знания в практиката. Изграждат се човешки взаимоотношения в работна среда. Изграждат се лидерски и качества за работа в екип. Изграждат се софтуерни специалисти. Изграждат се професионалисти .
А защо тогава го наричаме “Лабораторията”? Защото не вървим сляпо по утъпканите пътеки. Тук се изпробват нови подходи. Тук се експериментира и се дава свобода на действие на лудите глави. Откачените идеи са тези, които заслужават най-много внимание и тези, които биха довели до иновации.

Има още

Футболните клубове пускат собствена платена телевизия!

Незнам колко останаха футболните фенове, които се интересуват от българската „висша“ лига, но аз от време на време хвърлям по един поглед. Цял мач не помня от кога не ми се е случвало да изгледам, а последния на който ходих на стадиона беше Етър-Ботев (Враца) тази пролет. Като цяло в гледането на мач на български отбори на живо си има някаква тръпка, за разлика от това пред телевизора, където във всеки един момент може да смениш канала. Просто скучните неща никога не са привличали хората.

Напоследък пак се вдигна много шум около отборите, около телевизионните права за излъчване на мачовете, държани от BTV, и това кой какви пари има да взема, кой колко да дава. Оказа се, че клубовете пак се чустват ощетени и трябвало да получат повече пари, за шоуто, което предлагат. Но днес новината е още по потресаваща: Клубовете от „А“ група пускат платена телевизия! Платена! Казано по просто, ако искате да гледате мач от А група, пускате си определен канал, заплащате си и се наслаждавате на спектакъла. Телевизията щяла да разчита най-вече на рекламодатели! Та кой би искал да си пусне рекламата по телевизия, която ще има гледаемост от няколко хиляди души? Като идея много добро, все пак едни от най-големите първенства имат такива телевизии, но приложено за български футбол в сегашното му състояние …

Има още

Свободни лекции от най-добрите университети в света

Преди няколко дни, публикувах една лекция с елементи на лични разсъждения на Светлин Наков, за това къде е най-добре да учим, ако искаме да станем софтуерни разработчици. В лекцията си той застъпи и темата за топ университетите в чужбина и високото качество на преподаване в тях. Истината обаче е, че не всеки може да се позволи да учи в Харвард, Кембридж или Станфорд, дори и да има знанията за да вземе успешно изпитите за влизане.

Преди около година открих много хубава инициатива на част от най-големите университети заедно с YouTube, а именно http://www.youtube.com/education Това представлява прекрасна колекция от видеоклипове от реално проведени лекции в университетите и предоставени за съвсем безплатно гледане в сайта. Разнообразието от застъпени науки е наистина голямо, но на мен на силно впечатление неслучайно ми направиха компютърните науки. Като все още скоро завършил студент, още са ми пресни спомените за това как се преподаваше в моя университет. При опит да сравня това, с клиповете качени в YouTube от различните университети … разликата е от земята до небето.

От до сега изгледаните лекции фаворит ми е професор Мехран Сахами от Станфордския университет с курса си по Методология на програмирането. Начинът му на преподаване е наистина много интересен(обърнете внимание на голямата торба с бонбони на катедрата му) и със сигурност ще е хубаво и доста български лектори да видят част от лекциите му.

Надявам се всеки заинтересован да намери интересни лекции за себе си, защото просто не е за изпускане да се докоснеш до световните топ университети и то напълно безплатно.

Ролята на ромите за една по-чиста България

В последните няколко години доста се разшумя за проблема с боклуците, особено за тези в София, и начините за решаването на този проблем. Един от начините да спомагаме лично, към каузата държавата ни да не се задръсти с боклук, е възможността да събираме разделно нашите отпадъци и да ги изхвърляме в съответните цветни контейнери. Българина по принцип има проблем със изхвърлянето на боклуци в обикновените кошчета, а какво остава за това да разделяш отпадъците си и да ги пускаш на точно определено място.

Моят първи сблъсък с цветните контейнери беше преди 3-4 години във Варна, когато пред квартирата ни сложиша редом до тенекиените казани(казано по варненски) и 3 пластмасови такива, съответно за стъкло,хартия и пластмаса. Като будни студенти, бяхме се навили да пробваме новата придобивка и да си събираме боклуците в 3 отделни торби. Доста бързо се отказахме от начинанието след като видяхме, как една сутрин трите контейнера с отделени отпадъци се събират в един стандартен камион с едно общо отделение. Надявам се вече нещата да не стоят така, но тогава ни подейства доста демотивиращо наистина.

Така и до днес не съм успял вкъщи да си наложа идеята да имам 3 торбички, но пък когато съм навън и имам някакви отпадъци в ръцете(хартии, пластмасови бутилки от вода и др.) винаги гледам да ги пускам в правилния кош.

Има още

В кой университет да учим за компютърен специалист

Вчера попаднах на една много интересна лекция на Светлин Наков от проведено обучение в “Академията на Телерик по разработка на софтуер за ученици“ В нея се прави анализ на това, кой е най-подходящия университет, за тези бъдещи студенти, които искат да се занимават с разработване на софтуер. Анализа е лично мнение на г-н Наков и той на няколко пъти изтъква това.

За тези, които не го познават, г-н Светлин Наков е преподавател в Софийския Университет, издал е няколко книги за програмиране, спечелил е доста награди от всякакъв вид състезание и олимпиади и от доста години работи в сферата на разработката на софтуер. С една дума млад човек с доста опит, от който може да се научат много неща.

Общо взето Светлин Наков застъпва няколко теми, от които биха се обидили доста хора, най-вече преподаватели в университетите, но според мен, повечето неща които той казва са напълно вярни. Би било хубаво, в навечерито на втория етап от кандидат-студентските изпити, повече бъдещи студенти да се замислят за това, къде искат да учат, какво точно искат да учат, как биха могли да се реализират след като завършат специалността, която са си избрали, дали след 5 години тази специалност ще е все още актуална и ще могат да се развиват. Моите наблюдения са, че доста малка част от кандидат студентите се замислят сериозно над това какво ще учат в следващите 4-5 години. Може би заради още нестихналата емоция от наскоро свършилите абитуриентски балове. Много от тях и да се замислят по този въпрос, той вече е решен от техните родители, което пък в повечето случаи е още по-лошо за тях.

Има още