Дания – нация от учтиви руси колоездачи – част 1

Докато се наканя да напиша втората публикация за предстоя ми в Дания, взе че мина цяла седмица. Но както добре знаем по-добре късно, отколкото по-късно. И така ще наблегна повече на снимките, защото има какво да се види и научи от братята датчани. Тъй като посещението ми беше свързано много повече с работа, отколкото с разходки, първите 2-3 дни нямах много възможност да разгледам централната част на Копенхаген, но и района около маршрута мина придвижване беше интересен. Метрото в датската столица е сравнително ново, на около 10 години, като за това време са изградени около двайсетина спирки, част от които надземни. Интересното е че метро влакчетата са напълно автоматизирани и нямат ватмани(или както се казват шофьорите на метрото). Същата работа е и с билетите. Купуват се от автомати на всяка спирка или от някои по-големи магазини. Имат различни карти за определен брой пътувания, които спестяват доста пари, за разлика от варненските карти за транспорт, които реално при цена от 42 лева за месец за една линия, при 21 работни дни, не ти спестяват абсолютно нищо освен възможността да ти се скарат, че сутрин рано даваш 20 лева на цяло и нямат да ти върнат.

До офиса на моите домакини имаше нещо, което силно ме впечатли. Това беше тренировъчно футболно игрище с размер, по мое скромно мнение около 40-50 футболни терена с горе долу такъв брой врати разположени по цялата площ. Истината е че дори не успях да го събера в един кадър на фотоапарата.

В първия ден в който стигнах до централната част, реших да се поразходя и да поразгледам по-интересните забележителности. Не се бях подготвил с информация за града и бях като свободен електрон, дори и аз не знаех на къде отивам. Централната част се оказа доста оживена и пълна с туристи, което може би е нормално за повечето столици на европейските държави.

Това беше някаква подвижна сцена с някоя не много известна група. Интересното е че не видях да имат някаква шапка или чаша за събиране на пари от гледащите, а в първия момент си помислих че е нещо точно такова. Но пък щом са получили разрешение с цял камион да се позиционират на централните улици, явно е нещо организирано. За да затвърдят мнението ми, че са нация от колоездачи, успях да видя подвижна будка за хот-дог на колело, карана от момиче, както и вело полиция разбира се :)

Естествено имаше и всякакви интересни типажи, изпълняващи какви ли не номера по улиците.

Едно от нещата, които ми направи много силно впечатление е че почти всички датчани говорят много добре английски, но за сметка на това на по интересните места където имаше информационни табели, надписите бяха само на датски език.

Реших да си направя и една снимка на която ме има и мен, за да няма съмнения, дали не съм смъкнал всички снимки от нета и просто да си измислям някакви истории :)

Тъй като исках снимките да са с по-голяма резолюция, се оказа че няма да мога да пусна всички снимки в един пост, за това ще направя и втора част с останалите снимки.
Kukov
15.06.2012

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Comment
Name*
Website

Submit Reply