ИТ саксиите или как засадихме райграс в клавиатурите на колежките

Миналия месец се включих в играта на JobTiger за интересни истории случили се на работното място. Преди няколко дни бяха обявени финалистите и победителя, като моята история не беше сред тях, но за мен е важен олимпийския принцип на участието :) След като вече гласуването приключи реших да споделя историята ми, защото според мен е забавна и може да е стимул на някой да врътне същия номер и на своите колеги. Преди 5 години започнахме работа в една софтуерна фирма с четирима колеги от университета. Във варненският офис освен нас имаше 2 колежки, които работеха от няколко години там. Тъй като все още бяхме трети курс и това беше нашата първа работа по специалността нямахме стабилен опит и самочувствие да решаваме всеки един проблем възникнал пред нас. Точно тогава на помощ идваха колежките, които с радост ни помагаха, показваха ни точния проблем и съответното му решение. Бяха доста интересни първите ни един, два месеца във фирмата, защото двама човека, помагаха в работата на четирима, а в същото време трябваше да придвижват и техните си задачи. С две думи без тях, надали щяхме да се справим в началото. В края на нашия втори месец на работа, колежките които бяха и добри приятелки извън офиса заминаха на едноседмична екскурзия в Италия. Това беше истинско предизвикателство за нас четиримата младоци. А сега кой ще помага? Определено щяха да ни липсват през тази седмица.

И така екскурзията в Италия започна, както и нашата първа работна седмица без личните ни помагачи. Все пак успяхме да се справим на някакво прилично ниво със задачите, което доста повдигна самочувствието ни. Въпреки това липсата на колежките се осещаше и искахме като се върнат да им покажем това по някакъв начин. Естествено трябваше да е нещо забавно. Тогава ни хрумна идеята да засадим в клавиатурите им райграс! Райграсът има свойството при добри условия да расте буквално за дни, което ни устройваше идеално, все пак имахме цяла седмица. Цялата картинка щеше да придаде вид, че колежките са липсвали цяла вечност, което за нас донякъде си беше точно така. Още след първия ден, в който ни осени тази идея отидохме до първата агроаптека и с единия колега, с когото по това време бяхме и съквартиранти, купихме 1 пакет почва и 1 пакет семена на райграс. Прибрахме се с тях в квартирата и физиономиите на другите ни двама съквартиранти при вида ни с райграса и клавиатурите още повече ни убеди в нашия успех. Така след 1 час усилено добавяне на почва под бутоните на клавиатурата, вечерна сеитба на райграс и освежаващо първо поливане на клавиатурите си легнахме доволни от първия ни градинарски ден. ИТ саксиите(както ги наричахме) бяха поставени на слънчево място на терасата, като ги поливахме сутрин и вечер в продължение на 3 дни. След което магията започна да се случва. Из под копчетата започна да се подава свежа, ярко зелена тревичка. Планът действаше с пълна сила. Така до края на екскурзията на колежките в Италия имахме добре развиваща се требна площ, която дори мислехме да окосим поне веднъж. Дойде и първият работен понеделник за колежките, като ние бяхме в офиса час и половина по-рано, за да не реши някоя от италианките да ни изпревари и да развали едноседмичния ни градинарски труд. Бяхме първи в офиса поставихме клавиатурите им по местата и седнахме спокойно да работим по нашите задачи. След известно време вратата се отвори и най-хубавото беше, че двете дойдоха в комплект. Още с влизането видяха, че нещо не е съвсем наред, но явно и те не осъзнаваха какво точно е станало. След като се съвзеха последна няколко минутен бурен смях, както от тяхна страна, така и от наша. Гледката беше покъртителна. А най-хубавото беше, че от раз разбраха нашият намек, след като едната се обърна към другата с думите „Май ни е нямало цяла вечност!“
Kukov
27.10.2011

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Comment
Name*
Website

Submit Reply