OnFest 2011 доказа нещо важно

Този месец, от 16 до 18 септември в Интер Експо Център, се проведе първият български фестивал на уличната култура отправен главно към младежката част от населението на България. В тези 3 дни от неочаквано топлия месец, се доказа едно просто, но важно нещо – българската младеж не е сбирщина от глупаци, необразовани пияници, вандали и хора които се чудят, как да си счупят кокалите. Оказа се, че е нужно малко мотивация за да се покаже, че графитите не са акт на вандализъм, че скейтбординга е спорт, че играенето на игри и създаването им, не е губене на време, че обличането като любимия ти герой от игра или филм е изкуство.

Слеващите редове са лично мнение, като виждане на зрител, а не на организатор, доброволец или участник. Нямах възможност за достъп до вечерните концерти, така че за тях няма да пиша. Първият ден от фестивала започна около 17:30, което се състоеше от откриване на фестивала, което продължи не повече от три часа, и концертите на Therapy? и Napalm Death. Залата, в която щеше да бъде по-голямата част от фестивала, все още бе наполовина празна, понеже нямаше голям смисъл да изложителите да започват от първия ден, който така или иначе щеше да протече до 20:00 вечерта. За съжаление, това време беше достатъчно за да се видят първите негативни решения на организаторите. Двамата „главни” водещи на програмата, бяха невероятно досадни, с викове и смехове, които могат да се опишат единствено със звуко, който ми излиза от дълбините на гърлото, когато се гаргаря с ракия. Казаха си нещицата, които всеки от посетителите беше прочел в интернет, и имаше идея за какво иде реч. Може би това и беше идеята на първият ден на фестивала. Хората да се ориентират, кое къде ще бъде. Кмета на София, г-жа Фъндъкова, би трябвало да е била гост, но не я дочаках, понеже трябваше да си хващам автобуса към квартирата. Нямам представа какви ги е говорила. Вторият ден вече беше пълно. И с хора, и с изложители, които си бяха натъкмили ъгълчетата възможно най-примамливо. Пристигнах в ИЕЦ, около 10:40, след малко проблеми с градския транспорт. Първата ми задача бе, да посетя лекцията от програмата на първата в България конференция за разработчици на игри – Game Dev Summit. Началният и час беше определен за 11:00, като започна точно на време. Лектор бе Джюлиан Голоп от Юбисофт, който сподели с всички присъстващи, какво е нужно за да навлезем в индустрията и какви знания са ни нужни. След определено интересната едночасова лекция, отидох в главната зала на фестивала. Гъмжеже от посетители, промоутъри и тичащи организатори. Беше пълно със всичко, което може да бъда интересно за един младеж. Като се почне от игри, книги-игри, настолни игри, аркадни игри, турнири по игри, танцови демонстрации, скейт зона, графити зона, жива музика „ъъъъъ *поемам си въздух*”, и се стигне до зоната на Анивенчър(събитие свързано с модерната японска култура) и овърклок турнира организиран от hardwarebg. За удобство на зрителите имаше няколко бара с освежаващи напитки, чиито цени бяха напълно приемливи. В цялата тълпа лесно се усещаше младият дух на България. Всичко вървеше с пълна сила. Имаше достатъчно неща за разглеждане и дори за купуване. Една обиколка на всичките зони, отнемаше поне час. Най-атрактивна беше зоната на Анивенчър. Много на брой маси, пълни с различен мърчъндайс. Гейша/Мейд кафе, уъркшопи, хора с костюми и всичко друго, което може се свърше с японска култура. Hardwarebg пък бяха изложили, сглобени машини от най-модерните и актуални, до такива с компоненти от преди моето раждане. Атракция беше течният азот, който си бяха набавили с цел овърклок на компютър. До тях бяха настолните игри. Всички маси бяха пълни. Явно хората играят все още карти, дори и на тях няма спатия, и да се чуват термини от вида на „терца” и „коз”. В рамките на фестивала се проведоха и първите от много време насам квалификации за WCG(защо от много време насам, това е дълга и не особено интересна тема). Игрите бяха Fifa 2011(в която сме световна сила, за незнаещите) и Starcraft 2. Зад тях беше зоната на Lan-Party, нещо което много хора незнаят какво представлява, а и с развитието на интернета, вече умира като практика. The Centre също бяха там. Провеждаха лекции и уъркшопи свързани с хип-хоп и танците, които го съпровождат. На откритите пространства около тази пълна зала, се намираха скейт, графити и фрирън зоните. Всяка от тях си имаше определената публика, нищо кой знае какво. Интересно беше присъствието на ‘Ръководско за Употреба на София”, чийто автор бе изложил няколко от карикатурите си, и определено привличаше доста внимание. Може би интересно беше наличието на Big Air Bag. Въздушна възглавница с размери от 30 квадратни метра. Всеки желаещ с колеко, можеше да скача върху нея, колкото пъти иска. Денят си минаваше, всичко си вървеше. Всяка зона предлагаще достатъчно интересно програма за, хората които я посещават. Лекциите на GDS бяха интересни. Прекалено много неща се случваха за да ги изброя всяко едно по едно. Третият ден беше още от същото, което в никакъв случай не означава че беше скучно. Всичко си вървеше по план, малко или много, с няколко разминавания и технически проблеми. Както и да погледна на нещата, беше ясно че по-голямата част от посетителите(може би 70%), беще дошла специално за Анивенчър. В 13:00 по програма започна Cosplay ревюто. Всички участници имаха невероятни костюми. Около сцената на, която щеше да се проведе ревюто се събра тълпа, на която определено и беше малко мястото в залата. След около едночасовото ревю, участнитеи слязоха от сцената и се разхождаха между публиката, с цел да се снимат с всеки желаещ. И желаещи имаше. Много. Страшно много. От края на ревюто, до края на деня, хора продължаваха да си правят снимки с любимите си герои. Съвсем ясно се видя, че Анивенчър доминираше откъм публика. Всички косплеяри бяха учтиви, и не отказваха на буквално хилядите посетители да се снимат с тях. След това, имаше денс батъли, на които отидоха любителите на хип-хоп танците. Аз лично не ги харесвам. Приличат ми на алергична реакция от фъстъци, както се беше изразил някой в интернет. Към 19:00 реших да се прибирам, понеже цял ден вървене ми се отрази доста изморително. В крайна сметка, фестивала мина „добре”. Имаше доста големи „фейлове” откъм техника и смесване на звуци от различните зони, което доведо до изнервяне на изложителите. Може би най-голямият проблем беше свързан с Анивенчър и постоянните технически проблеми. Проектора отказваше, микрофоните не работеха или не се чуваха добре. По-хардкор феновете казват, че това е един от най-лошите Анивенчъри, от проведените до сега. Истината се оказа следната. Организаторите на Анивенчър едва са събрали нужният бюджет за провеждане на събитието, и ако не са били част от OnFest, можеше въобще ги няма. Всеки да го тълкува както си иска. Друг „фейл” беше първата музикална вечер. Според думите на посетители и организатори, звукът е бил зле. Не бях там, незнам. Пак да кажя, имаше страшно много неща, които се слъчваха на OnFest 2011, за които не се сещам или просто няма да пиша, защото ще стане страшно дълго. Моето мнение е – Ако не си бъл там, пропусна много. Едва ли  ще прочете цялата тази писаница. Та ей ви на е тука те, те тука малко мат’рял заснет от мен. Линк към снимките ми от фестивала – http://www.facebook.com/media/set/?set=a.266663330020641.62369.100000309290600&l=ae8c1345e8&type=1 Линк към клиповете ми от фестивала – http://www.youtube.com/playlist?list=PL76AAC7653C88EB2F Линк към официалната фейсбук страница на фестивала, където ще намерите страшно много снимки, и евентуално видео, което евентуално трябва да качат – http://www.facebook.com/home.php#!/ONfest автор: Димитър Куков
Kukov
23.09.2011

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Comment
Name*
Website

Submit Reply