Първи впечатления от Дания

И така както беше по план, събота срещу неделя през нощта или по-точно казано в ранната сутрин на неделя, излетях от Бургас и за малко повече от 2 часа и половина успешно се озовах в столицата на Дания, Копенхаген. Това ми беше първия нощен полет и реших да се пробвам да поспя, то и без това не очаквах да се вижда нищо през прозореца. Да обаче времето се оказа доста ясно и през по-голямата част от полета земята се виждаше със всичките светещи градове над които минахме. Имаше доста красиви гледки определено. Друго което не бях предвидил при пресмятането ми, че ще е нощен полет, бе че Дания е доста на север и всъщност доста рано става светло :) Кацнахме в Копенхаген около 4:10 и навън беше като 8 часа в българска сутрин.

Летището, както може да се очаква за такъв град е доста голямо и ориентацията в него е лесна, предвид всичките табели на английски език. Малко се позачудих на проверката за паспорти, защото личната ми карта е вече на 8 години и в горния ъгъл е почнала да се отлепя, за това се бях приготвил и с бекъп вариант(задграничен паспорт). Чичката обаче реши че всичко е ок и ме пусна да си ходя. Следващата важна стъпка беше да успея да си изкарам карта за метрото за по-голям брой пътувания, с цел да ми излезе по на сметка. Гишетата с лелките обаче отваряха в 6:30, а до тогава имаше 2 часа. Датчаните са решили този проблем с автомати за билети, както за метрото, така и за автобуси и влакове. Лошото в моя случай беше, че метрото им има 8 зони и не ми беше особено ясно каква точно карта трябва да си изкарам. Консултирах се с една продавачка, докато си вземах вода от нея и си пуснах едно билетче за 3 зони. Лошото дойде, когато реших да питам един човек в метрото, до къде мога да пътувам с този билет и мога ли да стигна до моята цел, която си бях снимал от карта на града. Той обаче за мой лош-късмет явно не е бил много добре запознат, да ме прати на една гара да поседя 10-тина минути без да е нужно. Нищо де за единия час, който ми позволяваше билета да пътувам успях точно да стигна до спирката на хотела. Ех оказа се че следващата била по-близо до хотела, но добре че куфара е с колелца и лесно се тегли :)

Оказа се че хотела е до някакъв голям търговски център, което си е бонус за мен, че няма да търся магазини и заведения за хранене. Близко е и до IT University of Copenhagen. Доста внушителна сграда и много добре устроен район около университета с много общежития и паркинги. Мислили са хората, като са го строили. Както съм чувал и за други европейски държави, и тук основното превозно средство освен метрото е велосипеда. Тук колелетата са като найлоновите торбички в България, пръснати навсякъде и доста голяма част изоставени. Видях само 2-3 заключени колелета, всичко друго си е оставено кротко и спокойно и никой не ги пипа. Забелязаха се обаче и огромен брой съвсем откровено зарязани колелета, с ръждясали вериги и напукани гуми. Може би от време на време, някой минава и обира част от тях за да разчисти малко място.

Има дори и хибриди между колело и детска количка. Почнах да си мисля, че тук децата първо се научават да карат колело, и чак след това да ходят.

Другото което бие на очи е, че датчаните друго освен Iphone 4 не признават. Нарочно се загледах да видя за някой друг модел, но единствения различен беше някакъв супер стар и счупен Sony Ericsson. Като цяло явно уцелих хубаво време, защото всичко е зелено и разцъфнало, което придава един доста красив изглед на целия градски пейзаж.

Докато правех суха тренировка за достигане до офиса на фирмата, където ще се проведе обучението, за което съм тук, попаднах на една много интересна улица. Незнам какво значи, но не вярвам да е просто съвпадение :)

Мисля и да не изневеря на традицията и да опитам някои от местните бири, които не съм срещал в България. Надявам се да имам време да драсна няколко реда и през следващите дни, а до тогава наздраве!

Kukov
03.06.2012

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Comment
Name*
Website

Submit Reply