Прекрасната инициатива „Бъдещето е код“

В седмицата между 13 и 17 октомври се проведе инициативата „Бъдещето е код„, която е част от Europe Code Week и е под шапката на Дигиталната национална коалиция (ДНК) и съвместно с Министерството на образованието (МОН). Главната идея е турне на професионалисти работещи в IT-сферата из училища в страната, с цел мотивация и разпалване интереса на учениците в сферата на програмирането, дизайна и технологиите. За по-малко от седмица желанието си за участие заявиха над 120 училища от цялата страна, като в рамките само на една седмица бяха посетени над 20 училища.

За мен тази инициатива е много смислена и хубава и нямаше как да не се включа, въпреки натоварения ми график последно време. Успях да се свържа с 2 училища и да си уговорим удобни дата и час за да направим една лека и приятна среща с учениците.

Първото училище което избрах беше СОУ „Христо Смирненски“ в село Оброчище. Покрай цялата идея и шум около ИТ селото, задължително исках да посетя училище в някое село. Ясно е че там нещата са доста по-различни и исках да видя с какво настроение са учениците. В училището има по една паралелка от всеки клас, като е интересно, че след 8 клас всички паралелки са с профил Информационни технологии. Учителките с които се срещнах са наистина будни хора, които се опитват да дадат добра насока на своите ученици и ги е грижа дали тези деца ще успеят да се реализират в хубава сфера занапред.

Събраха се 20-тина ученика от 9,10 и 11 клас. Говорихме си около час, в който им обясних с какво се занимавам, кои са положителните страни на нашата професия, особено за хора от малко населено място, които смятат че единствената им алтернатива е да отидат да живеят в по-голям град. Наблегнах доста на това, че нашата професия могат да я работят от всяко едно място, включително и от тяхното село. Честно казано повечето деца не бяха никак заинтригувани, което според учителките се отнася за всяка една сфера. Имаше и няколко деца, които задаваха въпроси и си мисля, че може и да съм запалил интерес, поне да погледнат материалите които им оставих. Със сигурност обаче, такива срещи се правят доста рядко в подобни училища и по тази причина се надявам да им остане по-продължителен спомен и един ден ако решат че трябва да помислят за някаква професия, да се сетят за срещата и да хвърлят едно око на програмирането като опция.

Второто училище в което отидох беше СОУ „Найден Геров“ във Варна. Там бяхме с Йордан Железаров, с който сме учили и работили заедно. Учителките с които се свързахме бяха организирали така часовете, че на срещата да могат да дойдат възможно най-много ученици от техническите специалности в училището. Събраха се около 60 деца от 10 и 11 клас в актовата зала на училището. Оказа се че само двама са се занимавали с някакво писане на код вкъщи, което означаваше че е много важно какво ще им кажем. Говорихме си около 2 часа без прекъсване, като до края останаха около 30 човека, които явно проявяваха интерес. Разказахме им много неща от нашата гледна точка, отговорихме на доста въпроси, някои от които наистина много добри. Говорихме за това къде трябва да учат и какво, за да станат програмисти. Трябва ли да са гурута в математиката за да упражняват нашата професия. Оставихме им ресурси от които могат да започнат да четат, за да видят дали ще ги запали програмирането. След срещата пратих и няколко линка на учителките им, за програми с които могат да създават мобилни приложения с минимално писане на код и повече цъкане с мишката. С тях бяхме на едно мнение, че за хора които никога не са се сблъсквали с програмиране, такъв тип програмки могат да са доста полезни, за разпалване на интереса. А това всъщност е може би идеята в училище, да те зарибят а от там нататък източници в интернет безброй.

Като цяло за мен двете срещи с учениците бяха много интересни. Както и едно време има деца, които не се интересуват от нищо, но има и такива, които проявяват жив интерес и са доста любопитни. Определено децата не са глупави, както постоянно се тръби навсякъде. 

Относно инициативата, мисля че е наистина страхотна. Според мен списъка с училища, който се събра и продължава да расте, трябва да се запази и да се опитаме да идем във всички училища. Такава е и идеята на организаторите на инициативата, така че всеки колега, който е заинтересован да иде на среща с ученици може да разгледа страницата на Бъдещето е код, за да види как може да го направи. Аз със сигурност ще ида в още училища :)

Kukov
17.10.2014

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Comment
Name*
Website

Submit Reply