Пролетна разходка из северозападна(ла) България

Хубавото на националните празници е че се събират повечко почивни дни, а това позволява да с правят по-продължителни разходки. От доста време се канехме да обиколим северозапада и най-вече да видим белоградчишките скали. И така около деня на славянската писменост, решихме да обогатим познанията си за България и тръгнахме на една 1500 километрова разходка.

Тъй като първия ден се очертаваше като доста голямо пътуване, решихме да тръгнем в сряда след работа и да преспим във Велико Търново. По този начин сутринта на 24-ти можехме да тръгнем рано към първата ни дестинация Свищов. Града е по известен със Стопанската Академия, но в книжката със 100-те туристически обекта бе отбелязана къщата музей на Алеко Константинов. За първи път бяхме решили да се възползваме от новите технологии и Пепе беше инсталирала навигация на телефона си. Оказа се доста удобно, особено ако имаш точните координати на обекта който търсиш. Като цяло сме ходили в доста къщи музеи на известни българи, но къщата на Алеко ми направи много силно впечатление с размера си и обзавеждането. Още от пръв поглед личи, че в къщата са живели доста богати хора. Има и много красива градина в двора на къщата. Друго интересно в Свищов не видяхме, а и бързахме защото до края на деня трябваше да стигнем до Видин, а това са си доста километри. Следващата спирка беше Козлодуй и по-точно парахода Радецки, с който Ботев и неговите четници слизат на българска земя, за да се включат в боевете за освобождаване на България. Бях виждал кораба само на снимки. Доста добре е реставриран, изглежда добре поддържан особено като се има предвид, че е и плаващ кораб. Това е единствения плаваш музей в България. По пътя видяхме и АЕЦ-а, но до него няма как да се стигне, защото е ограден с няколко километрова зона за сигурност.

Вечерта стигнахме успешно до Видин, като хотела ни се оказа особено интересна постройка. Приличаше на квартална кръчма с пристроен втори етаж, но за сметка на това вътре беше доста добре обзаведено, а бонус беше и наличието на вана в банята ни. На сутринта станахме доста рано, за да можем да разгледаме крепостта Баба Вида. Доста добре е запазена, като разходката в нея не отнема повече от час. Интересно е, че вътре имаше малък летен театър, който най-вероятно се ползва понякога и би било интересно да се гледа представление там.

За разлика от първия ден на нашето пътуване, в петък трябваше да стигнем от Видин до Белоградчик, което са има няма 50-60 километра. По пътя минахме през пещера Магурата. Заслужава си 5-те лева за вход. Разходката продължава около час, като изхода на пещерата е различен от входа. Може да се върнете до паркинга пред пещерата за около 20 минути ходене или да се повозите на туристическо влакче за 2 лева на човек. Очаквах в Белоградчик покрай цялата еуфория миналата година с кандидатстването на скалите за едно от чудесата на света,  да има много повече хотели и кръчми и да е станала една малка лудница. Истината е обаче, че градчето си остава все още доста спокойно и приятно за почивка. Успяхме да уцелим няколко часа без дъжд и обиколихме крепостта и скалите. Наистина си заслужава човек да ги види на живо. Много внушителни като размери и много интересен цвят на самия камък.

По пътя за Магурата имаше цели полянки с мащерка, които нямаше как да не уважим :) На третия ден от нашата разходка трябваше да стигнем до Червен бряг, за едно хубаво семейно събирате по повод бала на братовчед ми. За „по-напряко“ решихме да минем през пещера Леденика и един от най-красивите манастири в България – Седемте престола.  Времето в събота не беше никак приятно, валя цял ден и беше доста хладно за сезона, както казва Емо Чолаков. Оказа се че аз съм единствения прецакал се и не вникнал в името на пещерата Леденика и влезнах по къси гащи. Посъбрах малко студ, но по-лошото беше, че в пещерата е доста мокро и е хубаво да се влиза със стабилни обувки. Въпреки че пещерата е само 300 метра дълбока, разходката също отнема около час, като тук входа и изхода са на едно и също място. С цел безопасност, за да не влезе някой без екскурзовод, пещерата се заключва при всяко влизане на група. Забавно стана, когато на излизане ключалката на вратата се прецака и се наложи да постоим 15 минутки докато успеят да ни отключат.

Пътят до Седемте престола е много красив и може би заради дъждовното време, нямаше много желаещи за разходки.  Отбивката за манастира е в село Елисейна. В манастира бяхме сами. През пролетта мястото е много зелено и живо.

Следващата ни спирка за печат беше връх Околчица или къщата музей на баба Илийца. Предвид времето и непрестанния дъжд Околчица веднага отпадна като вариант. Къщата на баба Илийца се намира в село Челопек в близост до Враца. Истината е че някой от обектите в 100-те национални обекти трябва да отпаднат. Това е един от най-силните кандидати да бъде премахнат. Добре реставрирана стара къща и толкова. Една единствена стая, в която има неща които сте виждали на много други места. С две думи нищо особено и просто спирка за вземане на печата.  И от там през Враца право към семейното събиране в Червен Бряг. И така за 4 дни, 1500 километра, 10 печата в книжката, много литри дъжд и много приятни емоции. Лошото е че пътищата в тази част на страната са доста лоши и трябва да се заредите с доста спокойствие и да шофирате много концентрирано.

Kukov
30.05.2012

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Comment
Name*
Website

Submit Reply