Средец, Елхово, Кърджали, Димитровград, Смолян

Като типични варненци(особено аз), с последните години с приятели обичаме в летните си отпуски да сме на планина. Може да се каже, че сме обиколили всички големи планини в България и е време да почнем да повтаряме. През 2008 година с компания от около 10-12 човека, дадохме начало на традицията с летните отпуски на планина с почивка в село Смилян(онова с големия боб). Тогава кръстосахме целите Родопи, като се бяхме отдали на пещерен туризъм. 4 години по-късно отново съм в Родопите и все още е все така уникално. За това се надявам да успея да разкажа в някоя от следващите публикации, а сега ще споделя за впечатления, които събрахме по пътя до Пампорово, където решихме да почиваме тази година. Тъй като почти създадохме една друга традиция, а именно лятото да ходим поне на едно парти от Solar Summer Festival, тази година уважихме дебюта на David Guetta на родна земя. След поредната много яка лятна вечер, тази година на стадиона в Несебър, се отправихме към комплекс Божура до град Средец. Пепе беше открила оферта от сайтовете за групово пазаруване, по известни в България като „сайтовете с намаления“. За 15 лева нощувка със закуска звучеше доста добре. Комплекса е бивша хижа, която е стегната и обновена. Намира се на доста тихо място и разполага с басейн. Като цялото самата хижа е в доста добро състояние, както външно, така и в стаите. Кухнята в ресторанта беше прилична и цените бяха поносими. Лошо впечатление направи това, че явно водата в района на комплекса не става за пиене, а това се разбира чак като влезеш в хижата да се настаняваш. Ясно е че надали някой би написал подобно нещо в рекламната си оферта, но е неприятна изненада. Другото е че басейна беше със съмнително зеленикава вода, като това може да се дължи просто на самата вода в района, а не на кофти поддръжка на басейна, но не успяхме да се престрашим спокойно да се плацикаме. Все пак бяхме само за 2 дни и успяхме да наваксаме доста сериозно със спането. Истината е че надали този комплекс би ме привлякъл по някакъв начин да го посетя втори път или да го препоръчам на приятели. Иначе град Средец си е спретнато малко градче, с доста интересни рекламни табели(което се оказа че ще е лайт мотив на цялата ни почивка).

Следващата ни спирка бе Пампорово, където ваучер туризмът щеше да продължи с 4 нощувки в хотел Extreme. Пътят ни минаваше през Елхово, Кърджали и Димитровград. Това означаваше и 2 нови печата в книжката с 100 национални туристически обекта, от музеите в Елхово и Димитровград. От толкова много обикаляне по всякакви исторически, етнографски и какви ли не музеи, вече съм на фаза да влизам и да разглеждам само неща, които не съм виждал в други музеи до сега. Хубавото беше че и двата музея предоставяха по някоя нова и интересна информация. В музея в Елхово видяхме снимки на местни хора от преди 100-тина години, които са отглеждали камили(да да от ония с гърбиците) и са ги използвали за селскостопанската си работа. Никога не съм предполагал, че някъде в България се е извършвала оран с камили. Другото интересно нещо беше така наречения „кумов комат“, което представлява един голям комат с хляб целия натъпкан с монети, който се подарявал на кума по време на сватба. Иначе и Елхово, като Средец е типичното малко тихо и спокойно градче. Следващата спирка беше Кърджали, като там вече бяхме разглеждали музея, който ако имате възможност ви съветвам да посетите. Огромна дори внушителна сграда на 3-4 етажа, строена за девическо училище и много добре поддържана. Ние спряхме само за един бърз обяд, но се натъкнах на тези много яки и изключително маркови джапанки. Едва се сдържах да не си ги купя :)

За Димитровград(кръстен на Георги Димитров, а не на Митко Пайнера, ако случайно някой се чуди) знаех малко неща. Знаех че е млад град, създаден 1947 година и ми беше интересно да видя, какво точно ще покажат в историческия музей на града. Входа на музея е 2 лева, ако не сте студенти и определено си заслужава. Пълно е със снимки и история от бругадирските движения от времето на комунизма в България. Никога не съм знаел, че едни от най-големите обекти в България са строени от младежи бригадири, голяма част от тях доброволци. Много ме впечатлиха снимките от бригадите, който са изграждали пътя в прохода на републиката(Хаинбоаз). Имаше изкарани и статистики, колко хора са работили, колко от тях са момичета и колко пари са спестени на държавата, като сумите бяха в десетки милиони. Ако тези хора са работили наистина доброволно, а не под някакъв натиск, наистина заслужават огромно уважение.

(обърнете внимание на марката на количката)

Приятни усмивки предизвикват и значките и шапките с надпис „Бригадирско лято 1987“ или наградите за бригадирите ударници. Много различен музей е този в Димитровград и препоръчвам имате ли път през града, не се колебайте да спрете и да разгледате. Най-забавна ни беше една снимка, на която може да се види зараждането на основния поминък в днешно време на града :)

За да е по-ясно, ето и един близък план на пояснителния надпис в долния десен ъгъл :)

В музея имаше и нещо друго много популярно, която явно и преди 50-60 години е било доста използвано :)

Kukov
02.08.2012

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Comment
Name*
Website

Submit Reply