Докато се наканя да напиша втората публикация за предстоя ми в Дания, взе че мина цяла седмица. Но както добре знаем по-добре късно, отколкото по-късно. И така ще наблегна повече на снимките, защото има какво да се види и научи от братята датчани.
Тъй като посещението ми беше свързано много повече с работа, отколкото с разходки, първите 2-3 дни нямах много възможност да разгледам централната част на Копенхаген, но и района около маршрута мина придвижване беше интересен.
Метрото в датската столица е сравнително ново, на около 10 години, като за това време са изградени около двайсетина спирки, част от които надземни. Интересното е че метро влакчетата са напълно автоматизирани и нямат ватмани(или както се казват шофьорите на метрото). Същата работа е и с билетите. Купуват се от автомати на всяка спирка или от някои по-големи магазини. Имат различни карти за определен брой пътувания, които спестяват доста пари, за разлика от варненските карти за транспорт, които реално при цена от 42 лева за месец за една линия, при 21 работни дни, не ти спестяват абсолютно нищо освен възможността да ти се скарат, че сутрин рано даваш 20 лева на цяло и нямат да ти върнат.

Има още →