Докато се разхождах пешком, попаднах и на тази витрина. Дори не помня за какво беше магазина, но с такава витрина чак ме е страх да си помисля.

Тъй като Дания си е доста на север и дори и в началото на юни месец, температурите през деня са около 13-14 градуса, беше интересно да се види как на уличните заведения и бирарии има предвидливо поставени одеяла за клиентите.

Има още →

Докато се наканя да напиша втората публикация за предстоя ми в Дания, взе че мина цяла седмица. Но както добре знаем по-добре късно, отколкото по-късно. И така ще наблегна повече на снимките, защото има какво да се види и научи от братята датчани.

Тъй като посещението ми беше свързано много повече с работа, отколкото с разходки, първите 2-3 дни нямах много възможност да разгледам централната част на Копенхаген, но и района около маршрута мина придвижване беше интересен.

Метрото в датската столица е сравнително ново, на около 10 години, като за това време са изградени около двайсетина спирки, част от които надземни. Интересното е че метро влакчетата са напълно автоматизирани и нямат ватмани(или както се казват шофьорите на метрото). Същата работа е и с билетите. Купуват се от автомати на всяка спирка или от някои по-големи магазини. Имат различни карти за определен брой пътувания, които спестяват доста пари, за разлика от варненските карти за транспорт, които реално при цена от 42 лева за месец за една линия, при 21 работни дни, не ти спестяват абсолютно нищо освен възможността да ти се скарат, че сутрин рано даваш 20 лева на цяло и нямат да ти върнат.

Има още →

И така както беше по план, събота срещу неделя през нощта или по-точно казано в ранната сутрин на неделя, излетях от Бургас и за малко повече от 2 часа и половина успешно се озовах в столицата на Дания, Копенхаген. Това ми беше първия нощен полет и реших да се пробвам да поспя, то и без това не очаквах да се вижда нищо през прозореца. Да обаче времето се оказа доста ясно и през по-голямата част от полета земята се виждаше със всичките светещи градове над които минахме. Имаше доста красиви гледки определено. Друго което не бях предвидил при пресмятането ми, че ще е нощен полет, бе че Дания е доста на север и всъщност доста рано става светло 🙂 Кацнахме в Копенхаген около 4:10 и навън беше като 8 часа в българска сутрин.

Летището, както може да се очаква за такъв град е доста голямо и ориентацията в него е лесна, предвид всичките табели на английски език. Малко се позачудих на проверката за паспорти, защото личната ми карта е вече на 8 години и в горния ъгъл е почнала да се отлепя, за това се бях приготвил и с бекъп вариант(задграничен паспорт). Чичката обаче реши че всичко е ок и ме пусна да си ходя.

Има още →

Един от проектите, които движа на работа е свързан със софтуер написан от пичовете от www.LoveMyHome.net Става въпрос за много интересен конфигуратор на апартаменти. И тъй като нещата не са никак прости, ще има една седмица обучение в офиса в Дания. Очертава се много интересна седмица, която със сигурност ще ми е доста полезна като натрупан опит, но се надявам да успея да видя и нещо от Копенхаген и да споделя в блога. Така че навъртайте се наоколо през следващата седмица 🙂

Хубавото на националните празници е че се събират повечко почивни дни, а това позволява да с правят по-продължителни разходки. От доста време се канехме да обиколим северозапада и най-вече да видим белоградчишките скали. И така около деня на славянската писменост, решихме да обогатим познанията си за България и тръгнахме на една 1500 километрова разходка.

Тъй като първия ден се очертаваше като доста голямо пътуване, решихме да тръгнем в сряда след работа и да преспим във Велико Търново. По този начин сутринта на 24-ти можехме да тръгнем рано към първата ни дестинация Свищов.

Има още →

За да достигнем го голямата цел за лятната отпуска, а именно Банско, пътят ни минаваше през Стара Загора и тъй като сме ценители на бирата, решихме че няма как да пропуснем музея на бирата, който се разполага в завода на най-продаваната бира в България – Загорка. Той е разположен в края на града (за тези с навигации адреса е ул.Хан Аспарух 41), като ние идвахме от Бургас и хванахме околовръстното на града в посока Казанлък. Завода много лесно се локализира по 75 метровия комин, останал от времето, в което завода е работил на мазут, а след газифицирането на производството е останал, като един огромен спомен за миналото.

Музеят работи само петък, събота и неделя от 12 до 18 часа, като има редовни обиколки няколко пъти на ден. Предварително се бяхме обадили, да питаме дали има обиколка в 11 часа, като преценихме, че по това време ще сме в Стара Загора. Отговориха ни, че ако идем в 11 ще се намери кой да ни разходи въпреки, че е извън работно време.
Има още →