Докато се разхождах пешком, попаднах и на тази витрина. Дори не помня за какво беше магазина, но с такава витрина чак ме е страх да си помисля.

Тъй като Дания си е доста на север и дори и в началото на юни месец, температурите през деня са около 13-14 градуса, беше интересно да се види как на уличните заведения и бирарии има предвидливо поставени одеяла за клиентите.

Центъра на Копенхаген е осеян с канали, по които услужливо за туристите минават лодки. След проблема с табелките на датски език и при офертата за разходка с лодка с екскурзовод на английски език, не ми трябваше много за да се навия.

Веднага се разбраха и някои много интересни неща за Копенхаген и Дания като цяло. В тази доста стара сграда, на приземния етаж се намира ресторант Noma който 3 години е избиран за ресторант номер 1 в света.

Един от многото канали, по които минахме е кръстен на Ханс Кристиан Андерсен, тъй като е живял в тази сграда на брега на канала. Неговия апартамент е този на последния етаж с балкона.

Нямаше как да пропуснем и символа на града, а именно склуптурата  на Малката Русалка от едноименната приказка на Андерсен. Моите домакини споделиха мнение, че много туристи оставали разочаровани като я видели, защото тя наистина е малка 🙂

Друго нещо, което наистина ми хареса и ме впечатли, е сградата на операта в Копенхаген.

Нейната история е интересната част. Тази нова и модерна постройка е изцяло дарение от най-голямата корабна компания в света, която също е датска и централата и се намира точно срещу операта.

Много интересна е и историята на тази стара пивоварна.

Преди около 200-300 години, водата в Дания била доста мръсна и не ставала за пиене. Тогава датчаните предпочитали да пият бира, която все пак минавала през някакви стъпки на пречистване и преваряване. Тогава обаче доста хора започнали да прекаляват с консумацията и на краля се наложило да създаде закон за ограничаване на количеството бира, което е позволено да се пие. В началото хората били доста недоволни и притеснени, докато не разбрали че закона поставя ограничение от 10 литра бира на човек за ден.

Та в заключение мога да споделя, че Дания е с много висок стандарт на живот и заплащане, като това позволява на хората да са спокойни, усмихнати и отзивчиви. Ще се радвам, ако един ден видя и в България хората да са така, но много силно се съмнявам това да стане някога.