Незнам колко от вас знаят за TED конференциите, но аз определено мога да се причисля към големите им фенове. Случвало се е не един път с часове да си пускам презентация след презентация. Ако случайно сте пропуснали и не сте запознати с течението TED ви съветвам горещо да разгледате сайта им, на който има доста презентации преведени на български.

От 2010 година в България се провежда и локално TEDxBG събитие, благодарение на четирима страшно енергични човека – Алек, Яна, Ники и Теди. Факта че билетите за събитието се изкупуват буквално за часове, говори достатъчно добре за интереса и качеството.

В последните 2 години все се каня да си взема билет и винаги по някаква причина не успявам. Тази година също си бях казал, че ще направя всичко възможно за да не го пропусна. Е нямах идея, че ще стана част от организацията.

Когато преди около 2 месеца Гери(за нея и нашето приятелство през годините мога да напиша отделен пост) ми писа с въпрос дали искам да ме свърже с организаторите на TEDxBG за да организираме пряко излъчване на събитието във Варна, ми отне точно 5 секунди да се съглася 🙂

Тъжната истина за Варна е, че от интерес на хората, към каквито и да е събитие е доста умряла работа. Въпреки това с помощта на хората от Областния Информационен Център – Варна успяхме да осигурим зала за събитието, както и достатъчно добра интернет връзка и проектор. Нагласихме зала за около 60 човека и бях силно изненадан, когато разбрах, че всички 60 места пуснати през сайта за резервирани са заявени.

Естествено, предвид че за Варна регистрацията беше безплатна, беше ясно че няма да дойдат всички, които са си заявили и резервирали билет. Може би половината хора пропуснаха събитието, но пък за сметка на това, още поне 30 човека бяха разбрали от други канали за събитието и успяхме да позапълним местата.

 

Още в петък нагласихме залата, тествахме техниката, пуснахме и проба на живото предаване от софийската опера. Всичко изглеждаше готово за следващия вдъхновяващ ден. Единственото ми притеснение беше да не се издъни нещо технически и хората да се събера а да не можем да им пуснем картина. За радост всичко мина гладко, като технически проблем имаше, но той беше свързан с отказа на климатиците да ни топлят. Все пак голяма част от хората останаха до края на деня, което говори добре както за лекторите така и за организацията.

Както и на предните 3 издания, и този TEDxBG беше доста дръхновяващ и зареждащ с оптимизъм и положителни емоции. Когато гледаме само оплакващи се хора(в някои от случаите с право) и слушаме лоши новини, едно такова събитие е истински оазис на надеждата, че в България има и надъхани, мислещи енергично и действащи млади хора, които не чакат някой да им помогне или да ги оправи.

Лично аз с интерес слушах всички лектори, като някои разбирасе ми харесаха повече от други. Тази година събитието имаше своя тема „Посоки“. Презентациите бяха разделени в четири групи: Назад, Напред, Навътре, Навън.

От първата група Назад определено най-интересна ми беше лекцията на Леандър Литов за работата му в CERN и за какво точно могат да се използват различни ускорители на частици върху, които те работят. Разказа ни и повече подробности за големия андронен колайдер. Малко по научна лекция, но определено интересна за мен. В същата група Диана Иванова ни говори за Държавна Сигурност и показа някои истории на хора, свързани по един или друг начин с тази структура от миналото. Орлин Спасов говори за свободата на медиите. Интересна беше статистиката която показа за броя медии в България. Близо 300 вестника, над 100 телевизионни канала. Сериозно число за страна като нашата. Успяхме да чуем и изпълнение на Kottarashky, DJ която музика незнам как точно да определя, но има етно моменти. Звучеше релаксиращо.

Във втората група Напред, по мнение на повечето хора в twitter сърбина Сърджа Попович обра точките. Той говори за осъществяването на революции чрез смях. Лекцията беше не английски език, но според мен беше представена достъпно и поне при нас в залата във Варна, като че ли всички го разбираха. Определено примера с един червен варел, на който са залепили снимка на Свободан Милошевич и всеки може да пусне монета във варела, за да удари по снимката с едно дърво, се хареса на голяма част от хората. Веднага почнаха идея, къде да се сложи един такъв варел и чия снимка да се окичи 🙂

Другата много силна презентация от тази група беше на 17 годишния Любо Янчев, който е изобретил Модерния иконом Мелиса. Това е компютър, който чрез гласови команди може да управлява всякакви уреди в домакинството. Гледали сте подобно нещо по филмите, точно от филм е дошла и идеята на автора. Истината е че това може да бъде изключително полезно за хора с увреждания и според мен има доста голямо бъдеще. Любо роди и един от най-цитираните цитати на деня. Искам да направя Мелиса достатъчно евтина за изработка и да я продавам на хората… безплатно 🙂 Със сигурност ще следя развитието на този проект.

Христо Ласков говори за движението Освободи Интернет, в което и аз се бях включил. Идеята е да има безплатни точки, за достъп до интернет из цяла България. Даде за пример град Хасково, които имат намерение да станат първия изцяло WiFi град. Дори имало предложение да не се издава Акт16 на сгради, ако те нямат прекарана инфраструктура за достъп до интернет. Звучи доста яко 🙂

Веднага след обедната почивка, продължихме с групата от презентации Навътре и представлението „Сянката на моята душа“. Това е интересно визуално шоу изпълнено от слепи младежи. Бях слушал за тях преди няколко седмици и знаех какво следва. Наистина е интересно да се види, както правят заедно група от хора на сцената, при положение, че дори не могат да се видят помежду си.

В тази група беше и варненското участие. Журналистът Спас Спасов доста смело изказа едно различно мнение за скандала около трите роми момчета от Добрич, които се бяха снимали в доста неприлични пози с портретите на велики българи. Спас изказа мнение, че расизма и ксенофобията изобщо не са мираж в България. Лично на мен ми беше интересно да изслушам гледната му точка.

Ина Сотирова ни разказа защо танците са полезни за нашето здраве. Тази презентация нормално се хареса доста на Пепи 🙂 Ива Бонева пък ни разказа за работата и с деца с дислекция. Не бях чувал дори за този проблем, а още повече че доста известни и признати умове са страдали от това „заболяване“.  Също много интересна за слушане презентация.

В последната група от лекции Навън, започнахме с Даниела Тодорова, която е изоставила хубава мениджърска позиция в София, за да стане учител в Горна Малина. Мисля си че ако повече учители бяха с нейния хъс и енергичност, българското образование щеше да е поне 2 пъти по-добро. Разказа ни и колко е важно да има някой, който да ти казва „Ти можеш“ 🙂

Определено най-интересната презентация за мен беше тази на Влади Шунтуров. Той разказа за енергийната ефективност, за това колко енергия харчат сградите, в които не се живее и какви варианти има за спестяване на не малко количество енергия и мръсни газове. Личеше си че от години живее в щатите, просто мисленето му са доста свободни. Интересни лични примери, за проекти реализирани с преподаватели от университета му. Когато се появят видеата от конференцията задължително ще я изгледам отново.

Накрая беше пуснато кратко видео, заснето през деня от Discovery Channel с гости на събитието и тяхното мнение, какво биха променили в себе си и околните. Направи впечатление че и Митко Павлов е бил сред публиката, което потвърждава имиджа му на пич.

Като цяло съм много доволен от деня. Радвам се че успях да помогна за осъществяването на събитието във Варна. За догодина се родиха идеи, които ще пратя на организаторито. Току виж следващия път има и живи включвания от Варна 🙂

Накрая искам да ви покажа едно от видеата, които бяха показани от други конференции. Доста силно послание, типично в стила на TED