Вчера попаднах на една много интересна лекция на Светлин Наков от проведено обучение в “Академията на Телерик по разработка на софтуер за ученици“ В нея се прави анализ на това, кой е най-подходящия университет, за тези бъдещи студенти, които искат да се занимават с разработване на софтуер. Анализа е лично мнение на г-н Наков и той на няколко пъти изтъква това.

За тези, които не го познават, г-н Светлин Наков е преподавател в Софийския Университет, издал е няколко книги за програмиране, спечелил е доста награди от всякакъв вид състезание и олимпиади и от доста години работи в сферата на разработката на софтуер. С една дума млад човек с доста опит, от който може да се научат много неща.

Общо взето Светлин Наков застъпва няколко теми, от които биха се обидили доста хора, най-вече преподаватели в университетите, но според мен, повечето неща които той казва са напълно вярни. Би било хубаво, в навечерито на втория етап от кандидат-студентските изпити, повече бъдещи студенти да се замислят за това, къде искат да учат, какво точно искат да учат, как биха могли да се реализират след като завършат специалността, която са си избрали, дали след 5 години тази специалност ще е все още актуална и ще могат да се развиват. Моите наблюдения са, че доста малка част от кандидат студентите се замислят сериозно над това какво ще учат в следващите 4-5 години. Може би заради още нестихналата емоция от наскоро свършилите абитуриентски балове. Много от тях и да се замислят по този въпрос, той вече е решен от техните родители, което пък в повечето случаи е още по-лошо за тях.

Истината, която много от преподавателите не искат да признаят, но са напълно наясно с нея, е че образованието ни куца, при това доста яко. Не веднъж са се организирали срещи между бизнеса и университетите, за да се намерят проблемите, но до реални действия като че ли не се е стигало. В университетите влиза почти всеки, който си е направил труда да отиде на изпит, а завършването на университет не е от най-трудните неща, които могат да те сполетят. Истината е, че в университетите подготвят студентите на около 10% – 15% от това, което очакват бъдещите им работодатели. Още помня как един мой преподавател ми обесняваше, че университетите са за самообучение, и как не можем да очакваме да ни научат на всичко. Но пък е кофти на лекции да ти четат материали от преди 40 години, особено за бързо развиващи се сфери, като информационните технологии.

Друг е въпроса, че в повечето случаи програмите се правят според преподавателите, а не според студентите. Програмата ви е такава, защото имаме такива преподаватели и не може доцент Еди Кой Си да остане без часове, нищо че предмета му няма да ви е особено полезен.

В лекцията се говори и за абсолютната липса на контрол върху слабите преподаватели. В един частен университет, ако достатъчен брой студенти се оплачат от даден преподавател, той най-вероятно ще си замине. В държавните университети, такова нещо надали може да се случи.

Споменава се, колко е важно студентите да работят докато учат. И аз като част от този процент студенти, мога да потвърдя, че е много по-добре да успееш да започнеш работа още докато си 2-3 курс, а не да изчакаш да завършиш, да си вземеш дипломата и после да се чудиш, какво точно да правиш с нея, както доста настоятелно се опитваше да ни убеждава един мой доцент. Трупането на опит в реална обстановка, заедно с научаването на нови и нови неща е най-добрата комбинация според мен.

Лекцията е малко дълга, но ако имате малко свободно време съм сигурен, че ще чуете доста полезни неща. Ще бъде интересно да споделите и вашето мнение по въпроса.